Последните решения на Върховния административен съд по жалби срещу списъка Магнитски

...
Последните решения на Върховния административен съд по жалби срещу списъка Магнитски
Коментари Харесай

Закон или вътрешно уведомяване по казуса Магнитски?

Последните решения на Върховния административен съд по тъжби против листата " Магнитски " слагат доста въпроси по отношение на оправянето с правните последствия на глобите по едноименния американски световен закон. Парламентарният скандал сред кабинета и Движение за права и свободи не беше всъщност, макар мотив за експлоадирането му - отговор на парламентарен въпрос от страна на вицепремиера и финансов министър Асен Василев по отношение на желанията на ръководещите в тази посока. Просто един от глобените - Делян Пеевски, беше подсилен партийно както в афекта, по този начин и в насладата си от развоя на делата, жалбоподател по едното от които е майка му Ирена Кръстева. Внимателният прочит и спор по правосъдните актове обаче е надалеч по-съществен за идващите управнически ходове. 

 

Всъщност, Асен Василев изрази единствено упованието си, че в границите на седмици ще бъде импортиран законопроект, по който да има активни диспути. Което, неизвестно за какво, накара депутатите от Движение за права и свободи да му се нахвърлят с упрека, че отправял апели за нарушаване на конституцията и законите на България. И, че съдът просто е открил противозаконните дейности на държавното управление, което прилагало някакъв американски закон и издадените въз основа на него административни актове без да се преценява с националното законодателство. Нищо, че то - националното законодателство съществува таман по тази причина -

да брани страната и бизнеса

от удари, нанесени в отбрана на непознати ползи.

Асен Василев посрещна офанзивата невъзмутимо и реагира съответно: " Това, което българската страна трябваше да направи и направи в границите на закона, е да защищити българската стопанска система ". И посочи: " Решението на Върховен административен съд споделя, че би трябвало да има закон за национално приложение и тъкмо това беше моят апел към Народното събрание - да одобри подобен закон ". 

Съдът е прав, че Зaĸoнът „ Maгнитcĸи “ нямa пpяĸo пpилoжeниe на наша територия, както и че правото на Европейски Съюз към момента отхвърля да одобри екстериториалното деяние на сходни актове по отношение на страните членки.

Спорна обаче е хипотезата, че националният лист е самостоятелен административен акт, който предстои на анулация или оповестяване за незабележим от българския съд.

Жалбоподателите настояват, че описът " Магнитски " има това качество, понеже създава и постанова репресивно по отношение на тях правно състояние, като

не разрешава на администрацията да им дава услуги.

Министерският съвет дава отговор, че решението му за листата " Магнитски " няма белезите на самостоятелен административен акт, тъй като е вътрешноведомствен, има учредителен темперамент и е ориентиран към органи и ведомства в изпълнителната власт, а не към съответни физически или юридически лица.

Иначе казано - решението на кабинета не е едностранно властническо волеизявление, ориентирано директно към правната сфера на други правни субекти отвън органите и ведомствата, посочени в него като адресати. Това е друго от посочените като свързани със глобените лица български жители и сдружения и по тази причина те нямат юридически интерес да оспорват министерското решение. 

Засега съдът приема, че... държавните юристи не са прави. Тоест - въпреки и непосочени в решението на кабинета за приемане на листата, а единствено в самия лист, лицата в него имат юридически интерес да оспорват двете елементи, които в целокупност съставляват засягащ неподходящо правата им обединен господарски акт. А

Министерският съвет няма подготвеност да го постанови,

така като общото му конституционно пълномощие в региона на управлението и реализирането на външната и вътрешната политика е единствено рамково и не му вменява съответни права и отговорности.

Като безпричинно е оценено и позоваването на кабинета на Конвенцията на Организация на обединените нации против корупцията, защото този акт отхвърля правото за налагане на екстериториалност.

Принципът е, че нищо в конвенцията не дава право на страна - страна по нея да упражнява на територията на друга страна пълномощия или функционалности, които са извънредно право на способените органи на последната. Тоест - използването на конвенцията изисква подхванатите от задължената страна ограничения да са в сходство с главните правила на вътрешното ѝ право и правна система.

Освен това решението на кабинета не е постановено и в осъществяване на двустранен контракт, който да е общопризнат за подобаващ на контракта за действие на Европейския съюз.

Но и това не е всичко.

Освен незначително, решението на кабинета със листата към него е оповестено и за

подлежащо на анулация като погрешно.

Както поради несъгласието му с европейски регламенти по отношение на неприложимостта на екстериториалните закони в рамките на съюза, по този начин и поради неяснотата по отношение на същинската му цел. Казано в резюме - наложените от САЩ ограничения са обосновани със забележителна роля в корупционни схеми, до момента в който в решението на кабинета такива данни няма. Обосновани догатки, " стъпили " върху тях - също. 

В добавка, въпросното решение нарушава и правото на отбрана на включените в листата лица, тъй като на тях не им е предоставена безусловно никаква информация по въпроса.

В последна сметка съдът не отхвърля опцията за въвеждане на национална уредба за отразяване на непознати екстериториални закони, нито правото на Европейски Съюз я не разрешава. Проблемът е, че я няма както у нас, по този начин и в Европа, което на практика изключва вероятността ние да сме първопроходници в тази област.

Не инцидентно довчерашният правосъден министър Иван Демерджиев разяснява, че съюзът paзpaбoтвa интензивно cвoй coбcтвeн вapиaнт нa „ Maгнитcĸи “, c ĸoйтo дa бopи c ĸopyпциятa. B няĸoи oт дъpжaвитe в EC имaло и зaĸoнoдaтeлcтвo, cxoднo нa тoвa, ĸoeтo министерството зaпoчнaло дa paзpaбoтвa, нo в мaлĸo пo-paзличeн acпeĸт. Други страни членки считат, че нормативните им уредби са си задоволителни и от такива " екстри " просто нямат потребност. 

Засега е ясно единствено, че след прозвучалата в края на предходния парламентарен мандат оценка  " Това ще е върховен пилотаж от правна страна, с цел да се случи този законопроект ",

никой към момента не е извадил нещо черно на бяло.

Раздадените на депутатите от краткотрайната комисия " Магнитски " проектотекстове по този начин и не бяха публично оповестени, а конкретиката беше главно в наименованието:  Закон за отбрана на извънтериториалните последствия от санкционното законодателство на трети страни. 

От народните представители се чакаха мнения и оферти, само че макар настойчивите предложения на тогавашния правосъдните министри Янаки Стоилов и Иван Демерджиев, забележими резултатите няма.

Трудността на сходна задача пролича още в съмнението по какъв начин да бъде регламентиран нормативният отговор на закона " Магнитски " - с промени в разнообразни закони или с приемането на нов нормативен акт; тези регулации в закон ли да бъдат " вкарани " или в подзаконовата нормативна уредба. Единство има единствено по въпроса, че националната правна уредба би трябвало да е съобразена както с настоящите, по този начин и с бъдещите актове на европейското право.

Тъкмо заради тази причина български евродепутати сложиха въпроса пред Европарламента и Еврокомисията, само че нито получиха някакъв съответен отговор, нито някой даде обещание да им отговори след година-две, примерно. Общоевропейска позиция по тематиката също не се задава в близко бъдеще.

Инак,

българският лист " Магнитски " продължава да си съществува,

въпреки и анулиран от съда като незабележим. И даже да бъде анулиран дефинитивно, действително няма спънка за приемането на различен и допълнението му в бъдеще - в случай че не с решение на кабинета, то с вътрешноведомствени актове.

Американските наказания също са налице и частните субекти са свободни да преценят обвързваните с тях опасности и последствия. С други думи - страната не може да гледа безучастно, откакто опасността за обществения и банковия бранш си е повече от сериозна. И най-малкото, което мо. А в това време за битката против корупциата има премного налични механизми, стига някой да ги ползва.  
Източник: banker.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР