Закон или вътрешно уведомяване по казуса Магнитски?
Последните решения на Върховния административен съд по тъжби против листата " Магнитски " слагат доста въпроси по отношение на оправянето с правните последствия на глобите по едноименния американски световен закон. Парламентарният скандал сред кабинета и Движение за права и свободи не беше всъщност, макар мотив за експлоадирането му - отговор на парламентарен въпрос от страна на вицепремиера и финансов министър Асен Василев по отношение на желанията на ръководещите в тази посока. Просто един от глобените - Делян Пеевски, беше подсилен партийно както в афекта, по този начин и в насладата си от развоя на делата, жалбоподател по едното от които е майка му Ирена Кръстева. Внимателният прочит и спор по правосъдните актове обаче е надалеч по-съществен за идващите управнически ходове.
Всъщност, Асен Василев изрази единствено упованието си, че в границите на седмици ще бъде импортиран законопроект, по който да има активни диспути. Което, неизвестно за какво, накара депутатите от Движение за права и свободи да му се нахвърлят с упрека, че отправял апели за нарушаване на конституцията и законите на България. И, че съдът просто е открил противозаконните дейности на държавното управление, което прилагало някакъв американски закон и издадените въз основа на него административни актове без да се преценява с националното законодателство. Нищо, че то - националното законодателство съществува таман по тази причина -
да брани страната и бизнеса
от удари, нанесени в отбрана на непознати ползи.
Асен Василев посрещна офанзивата невъзмутимо и реагира съответно: " Това, което българската страна трябваше да направи и направи в границите на закона, е да защищити българската стопанска система ". И посочи: " Решението на Върховен административен съд споделя, че би трябвало да има закон за национално приложение и тъкмо това беше моят апел към Народното събрание - да одобри подобен закон ".
Съдът е прав, че Зaĸoнът „ Maгнитcĸи “ нямa пpяĸo пpилoжeниe на наша територия, както и че правото на Европейски Съюз към момента отхвърля да одобри екстериториалното деяние на сходни актове по отношение на страните членки.
Спорна обаче е хипотезата, че националният лист е самостоятелен административен акт, който предстои на анулация или оповестяване за незабележим от българския съд.
Жалбоподателите настояват, че описът " Магнитски " има това качество, понеже създава и постанова репресивно по отношение на тях правно състояние, като
не разрешава на администрацията да им дава услуги.
Министерският съвет дава отговор, че решението му за листата " Магнитски " няма белезите на самостоятелен административен акт, тъй като е вътрешноведомствен, има учредителен темперамент и е ориентиран към органи и ведомства в изпълнителната власт, а не към съответни физически или юридически лица.
Иначе казано - решението на кабинета не е едностранно властническо волеизявление, ориентирано директно към правната сфера на други правни субекти отвън органите и ведомствата, посочени в него като адресати. Това е друго от посочените като свързани със глобените лица български жители и сдружения и по тази причина те нямат юридически интерес да оспорват министерското решение.
Засега съдът приема, че... държавните юристи не са прави. Тоест - въпреки и непосочени в решението на кабинета за приемане на листата, а единствено в самия лист, лицата в него имат юридически интерес да оспорват двете елементи, които в целокупност съставляват засягащ неподходящо правата им обединен господарски акт. А
Министерският съвет няма подготвеност да го постанови,
така като общото му конституционно пълномощие в региона на управлението и реализирането на външната и вътрешната политика е единствено рамково и не му вменява съответни права и отговорности.
Като безпричинно е оценено и позоваването на кабинета на Конвенцията на Организация на обединените нации против корупцията, защото този акт отхвърля правото за налагане на екстериториалност.
Принципът е, че нищо в конвенцията не дава право на страна - страна по нея да упражнява на територията на друга страна пълномощия или функционалности, които са извънредно право на способените органи на последната. Тоест - използването на конвенцията изисква подхванатите от задължената страна ограничения да са в сходство с главните правила на вътрешното ѝ право и правна система.
Освен това решението на кабинета не е постановено и в осъществяване на двустранен контракт, който да е общопризнат за подобаващ на контракта за действие на Европейския съюз.
Но и това не е всичко.
Освен незначително, решението на кабинета със листата към него е оповестено и за
подлежащо на анулация като погрешно.
Както поради несъгласието му с европейски регламенти по отношение на неприложимостта на екстериториалните закони в рамките на съюза, по този начин и поради неяснотата по отношение на същинската му цел. Казано в резюме - наложените от САЩ ограничения са обосновани със забележителна роля в корупционни схеми, до момента в който в решението на кабинета такива данни няма. Обосновани догатки, " стъпили " върху тях - също.
В добавка, въпросното решение нарушава и правото на отбрана на включените в листата лица, тъй като на тях не им е предоставена безусловно никаква информация по въпроса.
В последна сметка съдът не отхвърля опцията за въвеждане на национална уредба за отразяване на непознати екстериториални закони, нито правото на Европейски Съюз я не разрешава. Проблемът е, че я няма както у нас, по този начин и в Европа, което на практика изключва вероятността ние да сме първопроходници в тази област.
Не инцидентно довчерашният правосъден министър Иван Демерджиев разяснява, че съюзът paзpaбoтвa интензивно cвoй coбcтвeн вapиaнт нa „ Maгнитcĸи “, c ĸoйтo дa бopи c ĸopyпциятa. B няĸoи oт дъpжaвитe в EC имaло и зaĸoнoдaтeлcтвo, cxoднo нa тoвa, ĸoeтo министерството зaпoчнaло дa paзpaбoтвa, нo в мaлĸo пo-paзличeн acпeĸт. Други страни членки считат, че нормативните им уредби са си задоволителни и от такива " екстри " просто нямат потребност.
Засега е ясно единствено, че след прозвучалата в края на предходния парламентарен мандат оценка " Това ще е върховен пилотаж от правна страна, с цел да се случи този законопроект ",
никой към момента не е извадил нещо черно на бяло.
Раздадените на депутатите от краткотрайната комисия " Магнитски " проектотекстове по този начин и не бяха публично оповестени, а конкретиката беше главно в наименованието: Закон за отбрана на извънтериториалните последствия от санкционното законодателство на трети страни.
От народните представители се чакаха мнения и оферти, само че макар настойчивите предложения на тогавашния правосъдните министри Янаки Стоилов и Иван Демерджиев, забележими резултатите няма.
Трудността на сходна задача пролича още в съмнението по какъв начин да бъде регламентиран нормативният отговор на закона " Магнитски " - с промени в разнообразни закони или с приемането на нов нормативен акт; тези регулации в закон ли да бъдат " вкарани " или в подзаконовата нормативна уредба. Единство има единствено по въпроса, че националната правна уредба би трябвало да е съобразена както с настоящите, по този начин и с бъдещите актове на европейското право.
Тъкмо заради тази причина български евродепутати сложиха въпроса пред Европарламента и Еврокомисията, само че нито получиха някакъв съответен отговор, нито някой даде обещание да им отговори след година-две, примерно. Общоевропейска позиция по тематиката също не се задава в близко бъдеще.
Инак,
българският лист " Магнитски " продължава да си съществува,
въпреки и анулиран от съда като незабележим. И даже да бъде анулиран дефинитивно, действително няма спънка за приемането на различен и допълнението му в бъдеще - в случай че не с решение на кабинета, то с вътрешноведомствени актове.
Американските наказания също са налице и частните субекти са свободни да преценят обвързваните с тях опасности и последствия. С други думи - страната не може да гледа безучастно, откакто опасността за обществения и банковия бранш си е повече от сериозна. И най-малкото, което мо. А в това време за битката против корупциата има премного налични механизми, стига някой да ги ползва.
Всъщност, Асен Василев изрази единствено упованието си, че в границите на седмици ще бъде импортиран законопроект, по който да има активни диспути. Което, неизвестно за какво, накара депутатите от Движение за права и свободи да му се нахвърлят с упрека, че отправял апели за нарушаване на конституцията и законите на България. И, че съдът просто е открил противозаконните дейности на държавното управление, което прилагало някакъв американски закон и издадените въз основа на него административни актове без да се преценява с националното законодателство. Нищо, че то - националното законодателство съществува таман по тази причина -
да брани страната и бизнеса
от удари, нанесени в отбрана на непознати ползи.
Асен Василев посрещна офанзивата невъзмутимо и реагира съответно: " Това, което българската страна трябваше да направи и направи в границите на закона, е да защищити българската стопанска система ". И посочи: " Решението на Върховен административен съд споделя, че би трябвало да има закон за национално приложение и тъкмо това беше моят апел към Народното събрание - да одобри подобен закон ".
Съдът е прав, че Зaĸoнът „ Maгнитcĸи “ нямa пpяĸo пpилoжeниe на наша територия, както и че правото на Европейски Съюз към момента отхвърля да одобри екстериториалното деяние на сходни актове по отношение на страните членки.
Спорна обаче е хипотезата, че националният лист е самостоятелен административен акт, който предстои на анулация или оповестяване за незабележим от българския съд.
Жалбоподателите настояват, че описът " Магнитски " има това качество, понеже създава и постанова репресивно по отношение на тях правно състояние, като
не разрешава на администрацията да им дава услуги.
Министерският съвет дава отговор, че решението му за листата " Магнитски " няма белезите на самостоятелен административен акт, тъй като е вътрешноведомствен, има учредителен темперамент и е ориентиран към органи и ведомства в изпълнителната власт, а не към съответни физически или юридически лица.
Иначе казано - решението на кабинета не е едностранно властническо волеизявление, ориентирано директно към правната сфера на други правни субекти отвън органите и ведомствата, посочени в него като адресати. Това е друго от посочените като свързани със глобените лица български жители и сдружения и по тази причина те нямат юридически интерес да оспорват министерското решение.
Засега съдът приема, че... държавните юристи не са прави. Тоест - въпреки и непосочени в решението на кабинета за приемане на листата, а единствено в самия лист, лицата в него имат юридически интерес да оспорват двете елементи, които в целокупност съставляват засягащ неподходящо правата им обединен господарски акт. А
Министерският съвет няма подготвеност да го постанови,
така като общото му конституционно пълномощие в региона на управлението и реализирането на външната и вътрешната политика е единствено рамково и не му вменява съответни права и отговорности.
Като безпричинно е оценено и позоваването на кабинета на Конвенцията на Организация на обединените нации против корупцията, защото този акт отхвърля правото за налагане на екстериториалност.
Принципът е, че нищо в конвенцията не дава право на страна - страна по нея да упражнява на територията на друга страна пълномощия или функционалности, които са извънредно право на способените органи на последната. Тоест - използването на конвенцията изисква подхванатите от задължената страна ограничения да са в сходство с главните правила на вътрешното ѝ право и правна система.
Освен това решението на кабинета не е постановено и в осъществяване на двустранен контракт, който да е общопризнат за подобаващ на контракта за действие на Европейския съюз.
Но и това не е всичко.
Освен незначително, решението на кабинета със листата към него е оповестено и за
подлежащо на анулация като погрешно.
Както поради несъгласието му с европейски регламенти по отношение на неприложимостта на екстериториалните закони в рамките на съюза, по този начин и поради неяснотата по отношение на същинската му цел. Казано в резюме - наложените от САЩ ограничения са обосновани със забележителна роля в корупционни схеми, до момента в който в решението на кабинета такива данни няма. Обосновани догатки, " стъпили " върху тях - също.
В добавка, въпросното решение нарушава и правото на отбрана на включените в листата лица, тъй като на тях не им е предоставена безусловно никаква информация по въпроса.
В последна сметка съдът не отхвърля опцията за въвеждане на национална уредба за отразяване на непознати екстериториални закони, нито правото на Европейски Съюз я не разрешава. Проблемът е, че я няма както у нас, по този начин и в Европа, което на практика изключва вероятността ние да сме първопроходници в тази област.
Не инцидентно довчерашният правосъден министър Иван Демерджиев разяснява, че съюзът paзpaбoтвa интензивно cвoй coбcтвeн вapиaнт нa „ Maгнитcĸи “, c ĸoйтo дa бopи c ĸopyпциятa. B няĸoи oт дъpжaвитe в EC имaло и зaĸoнoдaтeлcтвo, cxoднo нa тoвa, ĸoeтo министерството зaпoчнaло дa paзpaбoтвa, нo в мaлĸo пo-paзличeн acпeĸт. Други страни членки считат, че нормативните им уредби са си задоволителни и от такива " екстри " просто нямат потребност.
Засега е ясно единствено, че след прозвучалата в края на предходния парламентарен мандат оценка " Това ще е върховен пилотаж от правна страна, с цел да се случи този законопроект ",
никой към момента не е извадил нещо черно на бяло.
Раздадените на депутатите от краткотрайната комисия " Магнитски " проектотекстове по този начин и не бяха публично оповестени, а конкретиката беше главно в наименованието: Закон за отбрана на извънтериториалните последствия от санкционното законодателство на трети страни.
От народните представители се чакаха мнения и оферти, само че макар настойчивите предложения на тогавашния правосъдните министри Янаки Стоилов и Иван Демерджиев, забележими резултатите няма.
Трудността на сходна задача пролича още в съмнението по какъв начин да бъде регламентиран нормативният отговор на закона " Магнитски " - с промени в разнообразни закони или с приемането на нов нормативен акт; тези регулации в закон ли да бъдат " вкарани " или в подзаконовата нормативна уредба. Единство има единствено по въпроса, че националната правна уредба би трябвало да е съобразена както с настоящите, по този начин и с бъдещите актове на европейското право.
Тъкмо заради тази причина български евродепутати сложиха въпроса пред Европарламента и Еврокомисията, само че нито получиха някакъв съответен отговор, нито някой даде обещание да им отговори след година-две, примерно. Общоевропейска позиция по тематиката също не се задава в близко бъдеще.
Инак,
българският лист " Магнитски " продължава да си съществува,
въпреки и анулиран от съда като незабележим. И даже да бъде анулиран дефинитивно, действително няма спънка за приемането на различен и допълнението му в бъдеще - в случай че не с решение на кабинета, то с вътрешноведомствени актове.
Американските наказания също са налице и частните субекти са свободни да преценят обвързваните с тях опасности и последствия. С други думи - страната не може да гледа безучастно, откакто опасността за обществения и банковия бранш си е повече от сериозна. И най-малкото, което мо. А в това време за битката против корупциата има премного налични механизми, стига някой да ги ползва.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ